Еритритолът ще ни убие! Така изглеждаха някои заглавия, цитиращи резултатите от скорошно изследване публикувано в nature.com

Но да не бързаме да изхвърлим подсладителите си все още. Нека видим какво твърди, какво доказва това проучване и каква е реакцията на някои учени към него.

Всяко едно научно изследване завършва с декларация за конфликт на интереси. Ние нямаме амбицията да провеждаме такова, по-скоро ще направим един критичен анализ на тази статия, като този път няма да разчитаме на нашите познания и субективно мнение, а ще цитираме какво мислят за него някои водещи учени, доктори по медицина, професори и диетолози.

По отношения на използването на еритритол като алтернативен подсладител конфликта на интереси при нас е налице. Смеем да твърдим, че ние сме тези, които преди няколко години популяризираха използването му в България. Използваме го като подсладител в много от нашите продукти, шоколади и готови смеси. Но защо го правим, след като има толкова много алтернативи- ксилитол, малтитол, други полиоли, сукралоза и т.н? Всички те са по-евтини и по-лесни за работа. Печалбата от производството им е по-висока.

Защото вярваме, че еритритолът към този момент е единствения подсладител на пазара, който може да бъде съчетан с кето хранене. И е най-здравословната алтернатива на захарта.

Дали не се опитваме да го защитим само заради това, че го използваме? Тези от вас, които са по-отдавна с нас, вероятно вече знаят, че въпреки, че и ние, както всяка друга компания работим заради печалбата, която реализираме, вероятно сме една от малкото компании, които освен въпроса “колко ще спечелим от това” се питат и “с какво това помага на потребителите”. Асортиментът в магазина ни е крайно ограничен. Защо? Бихме могли да продаваме поне още 20, 30 или дори 50 “кето” продукти за още по-голям оборот и печалба. Но ние произвеждаме и продаваме само и единствено продукти, които самите ние бихме ползвали, вярваме, че носят полза и смятаме за полезни или безопасни.

Нека се върнем върху въпросното изследване. 

Тук е линка към оригиналната публикация. Какво казва тя?

СТАТИЯТА: Ключов стълб в нея е силната връзка между циркулиращия в кръвта ни еритритол и големи нежелани сърдечно-съдови събития (MACE).

ФАКТИТЕ: Еритритолът се произвежда в тялото чрез пентозофосфатния път (PPP), процес, който може да бъде допълнително подсилен от оксидативния стрес. Т.е. не е необходимо някога изобщо да сме употебявали еритритол, дори когато той циркулира в кръвта ни.

ПРОБЛЕМЪТ: Изненадващо, изследователите не са обърнали никакво внимание дали участниците в изследването са използвали някога еритритол като подсладител! Още повече, най-рисковата група са и най-възрастните, които е малко вероятно да са консумирали изобщо някога еритритол. И освен това, взимането на пробите се е случило преди години, когато употребата на еритритол далеч не беше толкова масова.

КОНФЛИКТА: Всъщност серумният еритритол вече е донякъде разпознат като ранен общ маркер за кардиометаболитна дисфункция. От там идва и основната слабост на изследването, която става обект на критика в научната общност – дали ериртитолът е причинител или маркер за съществуването на проблем? Дали приетия чрез храната еритритол ни причинява проблем или е следствие от проблем, който имаме и тялото ни метаболизира захарите, които ядем до еритритол, заради това, че сме вече болни?

ВТОРИ ОПИТ ЗА ДОКАЗВАНЕ НА ТЕЗАТА НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ: За да проучат това допълнително, изследователите решават да изследват 8 души, които консумират 30 грама еритритол в храни и напитки. Те откриха, че “нивата остават много по-високи в продължение на часове след поглъщането и значително остават повишени за повече от 2 дни при всички изследвани участници.”

ПЪРВА СЛАБОСТ В ТОЗИ ПОДХОД: Документите към изследването показват, че за това са регистрирани 40 души. Резултати са показани само за 8 от тях? Защо са отпаднали останалите 32? Можем само да гадаем, но основните подозрения са, че получените при тях резултати не са били подходящи за търсения от изследването резултат.

Мнението на проф. Том Сандърс, почетен професор по хранене и диететика, King’s College London за този втори опит: 

За да изследват потенциалните механизми, чрез които еритритолът може да увеличи риска, авторите съобщават, че добавянето на еритритол към богата на тромбоцити кръвна плазма повишава агрегацията на тромбоцитите в отговор на ADP (аденозин дифосфат). Има обаче ограничения за тълкуването на тези измервания. Исторически, измерванията на функцията на тромбоцитите in vitro (в епруветка) са били използвани главно за демонстриране на ефектите на лекарства, които инхибират функцията, вместо да я засилват. Това проучване не измерва функцията на тромбоцитите в кръвта от субекти след консумация на еритритол. Вместо това, авторите екстраполират ефектите от своите in vitro измервания, за да предскажат ефектите въз основа на кръвните нива на еритритол след консумацията на подсладителя в различна група здрави индивиди. Резултатите от това проучване биха били по-убедителни, ако измерванията на функцията на тромбоцитите бяха направени върху тромбоцити от субекти след консумация на еритритол срещу плацебо, или още по-добре чрез измерване на броя на активираните циркулиращи тромбоцити чрез поточна цитометрия. Също така си струва да се отбележи, че има само ограничени доказателства, че измерването на тромбоцитната агрегация при индивиди може да предскаже риска от ССЗ. Например, проучването на Framingham установи, че повишената чувствителност към ADP е свързана с 16% увеличение на риска от инфаркт или инсулт.

По темата отношение взеха няколко водещи учени. Ето какво казват те накратко:

д-р Суреш Кумар (TheLiverDoc)

Скъпи приятели, след като излезе проучване за еритритола, риска от инсулт и кръвни съсиреци, направих туит, който предупреди да се избягва еритритола като диетичен подсладител.

Много хора, във и извън Twitter, включително диетолози, изтъкнати учени и молекулярни биолози се свързаха с мен относно моите грешни заключения.

След това разговарях с много експерти по темата, а също и със специфични групи, които работят върху метаболомиката на кардиометаболичното здраве – в контекста на моите заключения, както и заключения относно еритритола въз основа на наличните към момента данни.

Трябва да се съглася, че грешах в заключенията си.

Според настоящото проучване, което е дълбоко погрешно в методологията и най-важното, не е било добре проектирано, за да се направи заключение, че подсладителят еритритол трябва да се избягва при рутинна употреба, сега заключавам, че няма нужда от тревога и в момента еритритолът може да се използва като подсладител в препоръчителните дози.

Твърдя това след подробна дискусия по тази тема с експерти в областта, които ме научиха на много нови аспекти на еритритола и неговото въздействие върху човешката физиология и метаболизъм.

Nicola Guess, RD, MPH, PhD Изследовател на диабет тип 2 и неговата патогенеза. University of Oxford:

Стига се до момента, в който публикуването на тази статия в Nature Medicine трябва да бъде голям червен флаг в автобиографията на изследователите.

Dr. Peter Attia:

Няма нужда от аларма. Още един документ с недостатъци, още еднo разпространение на тревожни заглавия, още едно прибързано заключение на научната общност, което всява паника.

Според мен е по-вероятно да получите инфаркт от всяването на страх около това изследване, отколкото от самия еритритол.

Dr. Rayan Lowery: 

Доказано е, че еритритолът се синтезира ендогенно от глюкоза чрез пентозо-фосфатния път (PPP) в експерименти за инкубация на кръв ex vivo с помощта на стабилни изотопи и чрез in vivo превръщане на еритритола в еритронат в експерименти с изсушени кръвни петна с помощта на стабилни изотопи . По този начин ендогенното производство на еритритол от глюкоза може да допринесе за връзката между еритритола и затлъстяването, наблюдавана в това проучване. Ясно е, че не затлъстяваме, като заменяме захарта със захарни алтернативи, така че всяка индикация, че приемането на тези алтернативи води до затлъстяване или диабет тип II, е глупост.

Като се има предвид това, мисля ли, че бихме могли да използваме повече проучвания върху алтернативите на захарта като цяло – абсолютно. Заглавията обаче изваждат това изследване напълно извън контекста и трябва да разберат разликата между корелация, причинно-следствена връзка и ендогенни спрямо екзогенни нива.

Професор Нита Форухи, епидемиологичен отдел на MRC, университет в Кеймбридж:

Въпреки че авторите отчитат няколко рискови фактора за сърдечно-съдови заболявания, не са отчетени редица важни фактори, които могат значително да повлияят на наблюдаваните асоциации. Те включват етническа принадлежност на участниците, социално-икономически статус, консумация на алкохол и тяхната диета, тъй като всяко от тях може да бъде свързано както с консумацията на полиоли (еритритол), така и с риска от сърдечно-съдови заболявания. Други фактори, които могат да повлияят на резултатите, включват продължителността на известни заболявания като диабет или високо кръвно налягане, употреба на лекарства, включително употреба на статини, или лекарства за лечение на високо кръвно налягане или диабет и степента на контрол на глюкозата при тези с диабет .

Интервенционалното проучване, което изследователите проведоха върху 8 участници, показа повишаване на нивата на еритритол след поглъщане чрез напитка, но тълкуването на наблюдателните проучвания е предизвикателство, тъй като не е ясно какви пропорции на кръвните нива на еритритол са от диетична консумация спрямо метаболитни процеси, които водят до производството му в тялото. Разпределението на нивата на еритритол в трите представени проучвания не е ясно, така че е трудно да се види дали има линеен отговор на дозата или прагов ефект.

Професор Гюнтер Кунле, професор по хранене и наука за храните в Университета на Рединг:

Важно е да се изследва физиологичният ефект на подсладителите и това е направено в това проучване. За съжаление, авторите са решили да използват количество подсладител, което е – поне в Обединеното кралство и Европа – нереалистично. Концентрацията на подсладител, която е използвана, е 10 пъти по-висока от разрешеното количество в напитките, а единичната доза, която използваха, е повече, отколкото повечето от нас биха изяли за цял ден.

За съжаление, авторите не предоставят никаква информация за концентрацията на еритритол, открита в изследваните популации, и това затруднява тълкуването. Резултатите от проучването са изненадващи, тъй като само групата с най-висока плазмена концентрация на еритритол има по-висок риск от заболяване – но не и останалите. Тази група е и с най-възрастните участници и когато авторите се коригират за това, наблюдаваната връзка с риска става много по-малка.

Съобщението за пресата е много предпазливо в изказването на смели твърдения и съм съгласен, че информацията е интересна и полезна, но определено не е подходяща, за да накара някого да се тревожи.

Професор Оливър Джоунс, професор по химия в университета RMIT:

Трябва да имаме предвид, че корелацията не е причинно-следствена връзка. Както отбелязват самите автори, те откриха корелация между еритритола и риска от съсирване, а не доказателство, че такава връзка съществува.

Тъй като хората в проучването вече са имали много сърдечно-съдови рискови фактори, не може да се докаже, дали един от тези други фактори е причинил повишения риск от съсирване или еритритолът.

Въпреки че смятам, че находката със сигурност изисква по-нататъшно разследване, все още не изхвърляйте подсладителите си. Това проучване разглежда само еритритола, а изкуствените подсладители обикновено се считат за безопасни. Всички възможни (и все още недоказани) рискове от излишък на еритритол също трябва да бъдат балансирани спрямо много реалните рискове за здравето от излишната консумация на глюкоза.

Д-р Дуейн Мелор, регистриран диетолог и старши преподавател, Медицинско училище Астън, Университет Астън:

Авторите разглеждат данните за популациите и сравняват плазмените нива на еритритол и откриват, че тези с най-високи нива на еритритол имат най-голям шанс да имат голямо нежелано сърдечно-съдово събитие (MACE) – понякога тази комбинация от сърдечни удари и инсулти се използва, когато няма ясна връзка между рисковия фактор, в този случай еритритол, и отделно инфаркти или инсулти. Това може да означава, че свързаният риск от висок плазмен еритритол е малък и не е значим за отделните видове сърдечни заболявания, напр. инфаркти или инсулт.

Също така е важно да се отбележи, че това е рискът от плазмения еритритол, а не от хранителния еритритол. Това е важно, тъй като има биохимичен път при бозайници, включително хора, което означава, че можем да направим този захарен алкохол от захар. Този път, известен като пентозофосфатен път, обикновено се използва повече, когато има високи нива на глюкоза (захар в тялото) – това се случва при индивиди, при които има излишък на енергиен прием (и вероятно ниски нива на физическа активност) като както и по време на оксидативен стрес (също свързан с прекомерен прием на енергия и ниски нива на физическа активност). Така че наблюдението, че по-високите нива на еритритол може да не са свързани с хранителния прием, а вместо това с цялостния начин на живот и други рискови фактори, е напълно правдоподобно. Това е нещо, което авторите споменават накратко, тъй като за една от изследваните популации са събрани данни, когато диетичният прием на подсладители и преработени храни като цяло е бил по-нисък.

В друг експеримент, описан в тази статия, изследователите дадоха на участниците 30 g еритритол в напитка и измериха как се появява в кръвта. Важно е да запомните, че еритритолът не се променя много от тялото ни и около 90% се екскретира в урината. Изследователите твърдят, че 30 g на ден еритритол е възможен прием в САЩ, но в Обединеното кралство общият прием на полиол или захарен алкохол е много по-нисък, рядко надвишаващ 10 g на ден. Също така полиоли като еритритол се срещат в природата, включително в храни като пъпеш и ферментирали храни. Също така се отбелязва, че в Обединеното кралство се препоръчва да не се консумират повече от 25 g захарни алкохоли общо на ден, тъй като те могат да имат слабителен ефект.

Въпреки това, което изглежда като голямо количество еритритол, добавено към изследваната напитка, отчетеният ефект на еритритола върху лепкавостта на кръвта (как засяга тромбоцитите) и други мерки, свързани със съсирването, бяха направени с проби от кръв и плазма, взети от доброволци , а не директно в телата им след консумация на подсладената напитка.

И така, този документ ефективно показва множество части от мозайката, изследващи ефектите на еритритола – въпреки че твърди, че показва свързан риск с употребата на еритритол като подсладител и сърдечно-съдови заболявания, аз вярвам, че не успява да го направи, тъй като в крайна сметка, Еритритолът може да се произвежда в телата ни и приемът в диетата на повечето хора е много по-нисък от количеството, дадено в това проучване. Всичко, което това проучване демонстрира, е, че еритритолът може да бъде маркер за сърдечно-съдови заболявания, но не и причина, когато се използва като подсладител.

Това проучване не променя съвета, че трябва да се опитаме да намалим приема на захар и ако трябва да използваме подсладители, използвайте ги умерено като начин да намалим захарта и в крайна сметка да включим сладките храни и напитки в нашата диета.

За финал ето едно изследване (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24366423/), което разглежда 24 диабетици тип 2, които консумират 36 грама еритритол/ден в продължение на 4 седмици. Резултатите са коренно противоположни на тези в настоящото изследване: “Приемът на еритритол подобрява ендотелната функция, измерена чрез периферна артериална тонометрия на върха на пръста. Хроничният еритритол намалява централното пулсово налягане и има тенденция да намалява скоростта на каротидно-феморалната пулсова вълна. Така консумацията на еритритол остро подобрява ендотелната функция на малките съдове, а хроничното лечение намалява централната аортна твърдост.” Т.е. подобрява на кръвното налягане, което би помогнало за намаляване на ССЗ.

Ние внимателно следим всички изследвания, свързани с който и да е било продукт, който използваме. В случай, че се появи достоверна информация за вреда от някой от тях, ние ще бъдем първите, които ви ще съобщим за това.