Винаги съветваме начинаещите в кето хранене да изчислят и проследяват своя макрос поне докато свикнат до някаква степен да се хранят интуитивно. Причините за това сме разгледали в тази статия.

Но много хора се притесняват за това доколко е здравословно психически да проследяват макроса си. Не е ли твърде ангажиращо, не е ли твърде обсебващо? Често чуваме това притеснение от нашите клиенти.

В едно ново изследване от  Samantha L Hahn et al. са проследени 200 млади жени, които преди това не са калкулирали своя макрос и са преценени като такива с нисък риск от хранително разтройство.

Те са следили своя макрос в периода май-октомври 2019г.

Като резултат от този експеримент не са показани никакви отклонения върху психичното здраве или нормално поведение. Никакви хранителни разтройства, тревожност, депресивни симптоми, неудоволетвореност, промяна в качеството на живот, хранителен прием, физическа активност или друга форма на контрол, свързана с теглото.

Нека не забравяме, че все пак в проучването са взели участие само участници, които са се определили като психически стабилни без опасност от развитие на хранително разстройство. Но все пак тези резултати са в много силен контраст с многото истории за хора, които развиват хранителни разстройства от различни диети.

Нека опитаме да разграничим контрола върху храната от отношението към този контрол.

Тези резултати изглежда контрастират с многото истории, които чуваме за хора, за които се твърди, че развиват хранителни разстройства от определени диети. Важно разграничение, което трябва да направом е между контрола и отношението към този контрол.

Самият контрол – независимо дали става дума за ограничаване на енергията или ядене на различни храни – рядко е истинският проблем.

Проблеми възникват, когато хората имат нездравословно отношение към този контрол.

По-специално, твърдите и сдържани хранителни нагласи или съвети определено могат да насърчат нездравословното хранене.

Ето няколко конкретни примера.
Лош начин на мислене: „Трябва да ям точно 2500 kcal всеки ден или ще се проваля.“
Добър начин на мислене: „Определих бюджет от 2500 kcal за себе си. Ако установя, че надвишавам този бюджет, ще помисля защо е така и, ако е необходимо, ще актуализирам храненето си, за да разреша проблема.“
Лош начин на мислене: „Никога повече не мога да ям сладолед.“
Добър начин на мислене: „Сладоледа наистина ли си заслужава за мен? Ще помисля дали високата му енергийна плътност и потенциалните неблагоприятни последици за здравето си заслужават за мен и ще потърся алтернативи.“

Постигането на устойчиво и здравословно тегло е маратон, а не спринт. Трудно е и всички се спъваме.

За да бъдем здрави е нужно да бъдем разумни. Ако не се отказваме в края на това пътуване наградата ще бъде страхотна физика, без компромис с физическото или психическото ни здраве.