Яйцата. Има ли разлика?

Яйцата са незаменима част от кето диетата като важен източник на протеин и мазнини в нея. Едно средно по размер сурово яйце съдържа 5.5гр протеин, 4.7гр мазнини и 0.5гр въглехидрати или в проценти 35/61/2. Твърде близо до съотношението търсено при кето храненето, нали? Същевременно е цяла съкровищница на марко и микроелементи- магнезий, мед, цинк, холин, биотин, желязо. Голяма част от тяхното съдържание е концентрирано в жълтъка. Той е богат на лутеин и зексантин, които дават характерния му жълто-оранжев цвят.

Вероятно всеки, който попитате би ви отговорил, че домашното яйце е най-вкусно. И не би сгрешил.

Влизайки в магазина виждаме голямо разнообразие яйца от различни производители, добити по най-различни методи- от биологично, свободно, подово или клетъчно отгледани. Всеки един отбелязан със съответния код.

Но какво означава това и каква е разликата между тях?

Клетъчното или отглеждането в батерийни клетки (по аналогия с акумулаторните клетки) е най-евтиния и доходоносен начин за производителите. За това те преобладават на пазара и би следвало да са най-евтини. При него загубата на фураж е минимална, процесът на събиране на яйцата и доставка на фураж е автоматизиран (съответно загубата му от разпиляване и замърсяване е най-ниска). Осветлението е контролирано и по този начин кокошките постигат максималния биологично възможен капацитет за снасяне, до 95-96%. Клетката по “евро” стандарт е с площ 750кв.см (сравнено с 550кв.см преди 2012-та година).

При подовото отглеждане птиците се отглеждат на земята при плътност от 9 птици на 1кв.м И при двата метода осветлението е изкуствено, като от момента на пронасянето на кокошките се симулира продължителност на деня от 16-17 часа. В предвид, че всички знаем как се спазват и решават проблемите с неспазването на подобни указания у нас най-вероято някои от производителите интерпретират тези предписания доста по-свободно. Специални устройства наречени медикатори добавят медикаменти към водата на птиците.

Свободно отглежданите или т.нар. “щастливи кокошки” трябва да имат достъп до свободно пространство на вън през деня. Една част от производителите обаче разглеждат това изискване като по-скоро пожелателно. Т.е. свободното излизане на кокошките е толкова гарантирано, колкото закупуването на карта за фитнес ни гарантира, че го посещаваме всеки ден.

Производителите са намерили начин да го решат чрез добавянето на специални оцветители в храната. Водещ производител в този бранш е холандската фирма DSM, чиито продукти се намират и у нас. На сайта на производителя откриваме следното твърдение “Потребителите по света са на ясно с важността на здравословната храна. Те знаят, че златистия цвят на яйчения жълтък е знак за прясно яйце от здрава кокошка.” На нас ни звучи като “дори и да произвеждате яйца с ниска хранителна стойност ние бихме могли да ги направим да изглеждат добре“.

На снимката виждате цветна карта с 15 цвята за да оцветите жълтъците на произвежданите от вас яйца в този, който желаете. По настоящем е добавен още един цвят, номер 16, който е наситено оранжев, тъй като е установено, че потребителите го свързват с още по-добро качество на яйцата.

Био яйца

Изискванията са до някъде подобни като тези за свободно отглежданите с тази разлика, че във фуражите не се допуска да има ГМО, синтетични торове и пестициди. На птиците не се дават превантивно лекарства, не се третират с антибиотици и профилактични медикаменти. Броят на отглежданите птици е в зависимост от използваната площ. Отглеждат се толкова, колкото могат да се изхранват от нея и количеството на екскрементите им не е повече от това, което почвата може да поеме. Към момента в България няма сертифицирано производство на био яйца и наличните на пазара са внос от Унгария или Гърция.

Съществува и една пета категория яйца, която не е обозначена с код- яйцата от пасищно отгледани кокошки. При този метод птиците имат максимална свобода и практически живеят навън или в големи клетки, които се преместват ежедневно. Така храненето им е максимално близко до естественото за тях- насекоми, червеи (кокошките са хищници), трева. Съответно и качеството на яйцата им е най-добро. Най-малкото не се налага да се използват оцветители за жълтъка им.

От кои да купуваме? 

От казаното до тук очевидно най-добрия източник биха били яйцата от пасищно отгледаните кокошки. Стига да сме сигурни, че и там са спазени добрите практики.

Различни определения от производителя, като натурални, пресни, без хормони, кафеви и т.н. не носят никаква стойност. Практически едва ли има някаква разлика между яйцата от който и да е производител произведени по аналогичен начин.

“Златната среда”- яйцата от свободни кокошки са по-скро неизгодна покупка. Разликата с останалите две категории е по-скоро незначителна, за това ако бюджетът ви не позволява купуването на пасищни яйца по-скоро купувайте от най-евтините.