Ние сме това с което се храним. Буквално.

Вероятно всеки от нас познава мъж, притежаващ кола за която се полагат изключителни грижи- зарежда се само с качествено гориво, използват се качествени масла, гуми и консумативи. Както и жена, която има богата колекция от красиви и качествени дрехи, обувки, чанти и аксесоари. Но и двамата, влизайки в хранителния магазин пазаруват най-евтините храни, които намерят.

Този тип хора гледат на храната, като на нещо, което ядем, когато сме гладни и имаме нужда от енергия. Те не притежават познание за храната. За това, че всяка една крана се състои от калории, протеини, мазнини и въглехидрати, микроелементи и витамини. И че всеки един от тези нейни компоненти е жизнено важен за правилното функциониране на нашето тяло.

Като тук не споменваме и имитациите на храни. Аромата или вкуса на една храна не са достатъчно достоверен знак, че тази храна има хранителна стойност. Нашите възприятия лесно биха могли да бъдат измамени за сметка на вътрешните органи и системи, които ще я атакуват като чуждо тяло  незабавно.

Нашето тяло се състои от приблизително 100 трилиона клетки, които са в постоянен процес на регенерация или подмяна. С течение на времето всички вътрешни органи и тъкани биват изцяло подменени. Този процес поражда един много важен въпрос – какъв материал използваме?

Можем ли да построим здрава къща от некачествени материали? Не! Хранейки се с некачествена храна, с течение на времето изграждаме тяло съставено от боклуци. Нефункционални нови клетки, които ни дават нефункционална физика като цяло.

В краткосрочен план, некачествената храна вреди най-вече на енергията с която разполагаме и моментния начин по който се чувстваме. В дългосрочен, едно тяло, което не получава необходимите вещества за правилното му функциониране чрез храната рано или късно развива дефицит.

Човешкото тяло е развило забележителна устойчивост към непълноценни храни, успявайки ефективно да извлече и малкото полезни съставки в една некачествена храна. Така, че при повечето хора този процес обикновено е дълъг и мнозина ще кажат „виж, че нищо ми няма“.

Но когато този процес продължи достатъчно дълго рано или късно се стига до момента в който този капацитет е изчерпан. Тялото изгубва вродената си способност да се самолекува и настъпват заболяванията. За щастие част от тях са лечими с възстановяване на правилните хранителни навици, но други не са.

В заключение ще кажем нещо, което и преди сме споменавали – тялото ни ще бъде с нас, далеч след като красивата ни нова чанта вече се е скъсала.

Всичко за кето храненето на едно място

Leave A Comment