Бягането е един от най-достъпните начини за движение. Не изисква специална зала, работно време или сложно оборудване. Но дали продължителният джогинг е най-добрият избор за целите ни?
Как започнах да търся алтернатива
Зададох си този въпрос преди години, когато прочетох за Джеймс Фулър „Джим“ Фикс, автор на The Complete Book of Running. Книгата му има огромна роля за популяризирането на бягането в САЩ. Фикс умира от инфаркт на 52 години, по време на обичайния си джогинг.
В историята, която ме накара да се замисля, той защитава идеята, че достатъчното движение и отказът от цигарите са водещи за здравето. Половин година преди смъртта си влиза в спор с Нейтън Притикин покрай темата „Тичай и умри на американската диета“. Аутопсията установява 70–99% стеснения на коронарните артерии.
Тогава прекратих кросовете „за здраве“ и започнах да търся други варианти. Снимките, сравняващи физиката на маратонци и спринтьори, също повлияха на избора ми. Не исках да изглеждам като маратонец.
Какво дава продължителното бягане?
Джогингът е обичайната отправна точка за много хора, решили да се раздвижат. Постоянното темпо на дълги дистанции подобрява VO₂max — максималното количество кислород, което тялото използва при натоварване. Това е положителен показател за сърдечносъдовата форма.
Ориентирът, който използваме тук, е около 100 ккал на 2 км. При 2–3 бягания седмично по около 30 минути запазването на мускулната маса също е постижимо.
За моите цели обаче спринтът е по-ефективният начин да използвам времето за бягане.
Защо предпочитам спринта?
Спринтът е кратко бягане с максимална възможна скорост — високоинтензивно анаеробно усилие. То зависи от силата и поставя големи изисквания към тялото, затова се изпълнява на къси дистанции.
Свързвам го с по-бързи резултати и по-силно ускоряване на метаболизма спрямо джогинга. Предимството, което търся, е продължаващият разход на енергия и използване на мазнини след края на тренировката.
Дори продължителното бягане да изразходва повече калории по време на самото занимание, в моето сравнение спринтът удължава ефекта в следващите часове и дава по-добър общ резултат.
Спринтът и хормоналният отговор
Анаеробното натоварване и повишеният лактат подават сигнал към хипофизата за отделяне на растежен хормон. Свързваме ролята му със забавяне на стареенето, натрупване на мускулна маса, костна плътност, използване на мазнини и работата на имунната система.
Сред ползите, които търсим в спринта, са укрепване на хрущялите, връзките и сухожилията, повишена секреция на тестостерон и по-добри когнитивни функции.
Ако предпочитате дългите разстояния
Другият ми предпочитан вариант е бързото ходене. За дълго движение го избирам пред джогинга. На ползите му отделяме внимание в самостоятелна статия.




