Стотиците повторения не гарантират добре очертана коремна преса. Те изграждат сила и мускулна маса, но мускулите остават скрити, докато са покрити с мазнини.
Коремът е повече от външен вид
Силните коремни мускули стабилизират гръбнака, намаляват риска от контузии и помагат за облекчаване на болките в кръста. Коремната стена действа като вътрешен корсет: поддържа органите и дава опора на гръбначния стълб.
По-добрите баланс и стабилност улесняват ежедневните дейности. Това става особено важно с напредването на възрастта.
Няма едно универсално упражнение за всички коремни мускули. Значение имат и силните мускули в долната част на гърба.
Защо коремните упражнения не топят мазнини само от талията?
Не разчитаме на обещания за бързо локално изгаряне на мазнини и мигновени „плочки“. Упражненията за корем могат да променят обиколката на талията, но сами по себе си не премахват мазнините точно от това място. Видимостта на мускулите изисква работа и върху общите мастни запаси.
Подкожни и висцерални мазнини
Тялото натрупва различни видове мазнини за различни метаболитни функции. Двата основни типа тук са:
- Подкожни — разположени непосредствено под кожата, над мускулите. Това са видимите мазнини, които се поклащат при движение и участват в появата на целулит.
- Висцерални — разположени по-дълбоко около органите. Те носят по-голям риск от инсулинова резистентност, диабет, инсулт, сърдечни заболявания и някои видове рак.
И двата типа са свързани с метаболитни рискове, но премахването на видимата мазнина с липосукция не решава въпроса с вътрешните запаси. Затова не я разглеждаме като отговор на метаболитния проблем.
Дори човек с нормално тегло може да има високо количество висцерални мазнини. Обиколката на талията дава допълнителна информация към индекса на телесната маса; тя не е част от самата формула за BMI. Натрупването предимно около талията, вместо по бедрата, показва по-висок риск от сърдечни проблеми, инсулт, диабет и затлъстяване.
Как подхождаме към вътрешните мазнини?
Добрата новина е, че висцералните мазнини са метаболитно активни и по-лесно се поддават на промяна от подкожните. Двете ни основни опори са храненето и физическата активност.
От храната тялото изгражда хормони, ензими, мазнини и мускули. Не очакваме добра физическа форма от неподходящо хранене. Прекомерните въглехидрати, неподходящите мазнини и силно преработените храни обезсмислят голяма част от усилията в залата.
Калориите от различни източници не предизвикват еднакъв хормонален отговор. Именно този отговор участва в регулирането на складирането и използването на мазнини.
Инсулин, лептин и глад
Високият прием на прости въглехидрати свързваме с резистентност не само към инсулина, но и към лептина — хормон, произвеждан от мастните клетки.
Когато сигналите му не се разпознават правилно, контролът на засищането и използването на мазнини страда. Постоянният апетит и гладът за сладко водят до системно преяждане и допълнително натрупване на мазнини.
С какво заменяме простите въглехидрати?
При намаляването им е нужно да осигурим енергия от друг източник. Избираме масло от пасищни животни, маслини и зехтин, кокосово масло, авокадо, ядки и яйца от пасищно отглеждани кокошки.
След адаптацията използването на мазнини става ефективно. Преходът обаче не е мигновен: добавянето на много мазнини към режим, който още разчита предимно на въглехидрати, води до покачване на теглото.
Затова подхождаме внимателно. Най-бързият ни подход е рязко ограничаване на въглехидратите. Периодичното гладуване ускорява прехода, а HIIT тренировките също имат място в него.
Сън, вода и контрол на стреса
- Контролирайте стреса. При постоянен стрес кортизолът подпомага натрупването на мазнини около талията.
- Обърнете внимание на инсулиновата чувствителност. Кортизолът участва заедно с инсулина в регулирането на глюкозата, но понижава чувствителността към инсулина и увеличава риска от диабет.
- Пийте достатъчно вода. Около 60% от телесната маса е вода. Органите се нуждаят от нея, а дехидратацията повишава кортизола.
- Спете достатъчно. Недоспиването също повишава кортизола.
- Поддържайте ниски нива на инсулина. Той регулира кръвната захар и използването ѝ за гориво.




