Страха от развитие от дефицит на витамин С е едно от основните опасения между тези, които обмислят дали да започнат кето хранене. Храните в него обикновено са бедни на този витамин, въпреки, че кейлът, броколите и другите зеленолистни го имат в изобилие. Но останалите не са значителен източник.

Противоречието

Авторът на „The Modern Nutritional Diseases„, др. Фред Отобони в съавторство със съпругата си Алис обръща внимание на този въпрос в статията си „Ascorbic Acid and the Immune System„. Там той обяснява един много интересен факт. В една голяма част проучванията на действието на вит. С върху имунната система и борба с инфекциите не се докладват никакви съществени ползи. В друга част се твърди, че вит. С играе значителна роля.

Защо?

Инхибиращия ефект на глюкозата! Ако приемът ви на въглехидрати е висок, ще имате нужда от големи количества витамин С. Част от високовъглехидратните плодове съдържат някакви количества витамин С. Но високогликемичните подсладители от рода на меласа, кокосова захар, захар от фурми, други храни, като картофи, ориз, зърнени хлябове и т.н. съдържат големи количества въглехидрати и никакъв витамин С. Хранещите се по подобен начин имат нужда от високи дози витамин С, далеч над тези, които биха могли да приемат с храната си.

А тези на кето?

Едно проучване от далечната 1975г от Ман Г.В и Нютън П, „The membrane transport of ascorbic acid“ описва съревнованието между аскорбиновата киселина и глюкозата в тялото. Поради тяхното структурно подобие аскорбиновата киселина и глюкозата използват един и същ мембранен транспорт. Една концепция по-късно потвърдена експериментално и даваща ни разбиране за това как глюкозата се съревновава с аскорбиновата киселина за транспорта, чрез инсулин. Или с две думи, животните са способни да синтезират витамин С в телата си. Ако не приемаме високовъглехидратни храни, този витамин С, който приемаме с месото, мазнините и вътрешностите е напълно достатъчен.

И не на последно място, нуждата от антиоксиданти при кето е по-ниска, тъй като оксидативния стрес за тялото при кето хранене е по-нисък. Витамин С не е единствения антиоксидант в тялото ни. Но колкото по-малка нужда от антиоксиданти има тялото, толкова по-добре вит. С би изпълнявал функците си и нуждата от екзогенни антиоксиданти е по-малка.

В заключение

Невъзможно беше да напишем статия за вит. С, без да се сетим за Лайнъс Полинг. Неговата теория е, че всички модерни болести на цивилизацията се лекуват с високи дози вит. С. Една теория, така и непотвърдена на практика. А дали Полинг, всъщност не е прав в смисъла на това, че инсулиновата резистентност намалява достъпа на тъканите до вит. С, по този начин предизвиквайки много от симптомите асоциирани с нея?
Съществуват много внушителни доказателства за връзката между дефицита на вит. С и заболявания като хипертония, висока кръвна захар и чернодробна стеатоза.
Това обяснява и непоследователните резултати от инфузии с вит. С при тези заболявания. Атакува се не проблема- прекомерното глюкозно натоварване, а недостига на витамин С, причинен от него.
Така, че вместо да взимаме допълнителен витамин С, можем да обърнем внимание на начина по който можем да извлечем необходимите и напълно достатъчни ползи от много по-малки дози. Приемът на допълнителен витамин С няма да реши проблемите, а само ще ги замаскира.