Вегетарианството е един изключително популярен начин на хранене напоследък. Вероятно всеки от нас е забелязал колко много веган продукти има във всеки магазин. Все повече потребители се обръщат към вегетариански продукти, дори и да не са вегетарианция изцяло с идеята, че те са по-здравословни.

Стойността на глобалния вегански пазар към 2023 година се оценява на над 33 милиарда долара, през 2024-та вече е над 37 милиарда, като прогнозите са да надхвърли 100 милиарда долара до 2032г.

Но как сме се хранили в периода на еволюцията и как сме се развили до това, което сме днес?

Въпреки странните теории в мрежата за човешката еволюция, които дори описват предците ни като плодоядни, за науката няма съмнение:

Праисторическият човек е бил суперхищник, чиято диета през плейстоцена се е основавала главно на месо. А това е период започнал преди 2,58 милиона година и завършил едва преди 11,5 хиляди години! 

Нашите предци са били суперхищници, които в продължение на над два милиона години са се хранели предимно с месо.

Това разкрива голямо проучване, публикувано в American Journal of Physical Anthropology, проведено от Израелския университет в Тел Авив, реконструиращо храненето на хората. То събира доказателства от около 400 научни статии. И в крайна сметка дава окончателни отговори на много въпроси за нашата природа.

Това безпрецедентно изследване поради своята всеобхватност и амплитуда несъмнено показва, че хората от каменната ера са били специализирани месоядни животни, а не всеядни. Само изчезването на по-големите животни и произтичащото от това намаляване на наличността на животински източници на храна постепенно са увеличили растителните храни в диетата им. Тази промяна не им е дала друг избор, освен да опитомят животни и да се научат да отглеждат растения, ставайки фермери.

Както обясняват д-р Мики Бен-Дор и проф. Ран Баркай от катедрата по археология на университета в Тел Авив, заедно с Рафаел Сиртоли от университета на Миньо в Португалия, автори на изследването: „За да реконструираме диетата на хората, повечето от доказателствата идват от изследвания върху текущата биология, изследваща паметта, запазена в нашето тяло, метаболизма, генетиката, физиологията, морфологията и анатомията. Човешкото поведение се променя бързо, но еволюцията е бавна. Тялото помни”. И независимо, че днешния човек може да се храни с много повече растителна храна от предшествениците по същество той си остава хищник.

Нашите храносмилателни системи са подобни на месоядните, със стомашни киселини за смилане на протеини и защита от вредни бактерии.

„Важен пример е киселинността на нашия стомах“, обяснява д-р Бен-Дор. „Киселинността е много висока в сравнение с всеядните и дори в сравнение с други хищници. Производството и поддържането на силна киселинност изисква големи количества енергия, а наличието й е доказателство за нуждата от консумация на животински продукти. Силната киселинност предпазва от вредни бактерии в месото. Праисторическите хора, ловуващи големи животни, чието месо е било достатъчно за дни или дори седмици, често са консумирали старо месо, съдържащо големи количества бактерии. Поради това е било необходимо да се поддържа високо ниво на киселинност.

В сравнение с други примати, нашият организъм се нуждае от повече енергия на единица телесна маса, особено за нашия мозък. Имаме по-изобилни мастни резерви и можем да ги използваме бързо, като трансформираме мазнините в кетони, когато възникне нужда. Структурата на мастните клетки в нашето тяло е по-подобна на месоядните, отколкото на всеядните. При всеядните мазнините се съхраняват в няколко, но големи клетки, докато нашите, напротив, са малки и многобройни, като тези на хищниците.

Нашият геном също показва по-голяма зависимост от диета, богата на месо, отколкото от диета, богата на въглехидрати. Този факт кара генетиците да заключат, че „области от човешкия геном позволяват диета, богата на мазнини, докато при шимпанзетата областите на генома позволяват диета богати на захар”.

Доказателствата от човешката биология са интегрирани от археологически доказателства с изследвания върху стабилни изотопи в костите и зъбите на праисторическите хора. Анализът на ловните практики разкрива, че хората са били много умели в лова на маймуни, слонове и големи животни от мегафауната, като мамути, мастодонти, гигантски ленивци, големи и средни и животни с високо съдържание на мазнини. Сравнението между хората и днешните големи хищници, които получават повече от 70% от енергията си от месото на животни, които ловуват, допълнително подсилва това заключение показващо, че хората са били свръх-месоядни.

„Нашето изследване е изправено пред огромен настоящ спор, както научен, така и ненаучен“, казва проф. Баркай: „За много хора днес диетата от палеолита е критичен въпрос не само по отношение на миналото, но и за настоящето и бъдещето. Трудно е да се убеди един вярващ вегетарианец, че неговите предци не са били вегетарианци и хората са склонни да бъркат личните си вярвания с научната реалност.

Сега знанието за това, че хората са били месоядни супер-хищници, е важно, за да разберем по-добре нашето здраве и физиология, осигурявайки основата за бъдещето на човешката биологична и културна еволюция.

Защо тогава тази веган мания?

Колко струва килограм веган сирене? 25-35 лв за кг в момента. Колкото и кравето. А как се отглежда крава, как се пасе, дои и колко грижи се полагат за нея? Дали този труд и разходи са сравними с тези за отглеждане на палми, бране и обработка на кокосови орехи, ший, добив на памучно и рапично масло?

А колко струва веган бургер? 25-50лв за кг в момента. Отново колкото този от месо, че и по-скъп. И пак – как се отглежда прасе, агне, теле и колко струва,  и как жито, рапица, соя, царевица, ечемик?

При аналогични цени на крайния продукт колко пари от печалбата ни остават да си купим доценти, доктори и професори, инфлуенсъри, рекламни агенции, които да докажат и популяризират идеята колко по-здравословно, правилно и устойчиво е човек да се храни със соя, рапица, нишесте, метилцелулоза, ориз, малтодекстрин и т.н, вместо месо?

Но веганството ще спаси земята!

Дали отглеждането на едно прасе на местна почва ще остави по-голям въглероден отпечатък, отколкото ако построим фабрика в Европа, където да доставим палмово масло от Индонезия, кокос от Шри Ланка, рапица от Канада, слънчоглед от Украйна, ориз от Китай и т.н за да ги сглобим във вид на „сирене“ или „месо“?

И не на последно място- вероятно всеки от нас е виждал как изглеждат кокосовото масло, рапичното масло, олиото, соята, царевичното нишесте и т.н. Как и колко здравословно може да бъде да съберем всички тези на пръв поглед несъвместими продукти и да ги накараме да изглеждат или миришат като сирене, кашкавал или месо?

Всеки сам за себе си може да реши дали става въпрос за грижа за здравето или печалба.

Интензивното и нехуманно животновъдство е нещо срещу което всички трябва да се борим. Ако щем не дори от жал и хуманност към самите животни, а и заради вкуса и качествата на самото месо и здравето ни. За съжаление масовото месо от магазините с вкусът си лесно може да подтикне дори заклет месояден да започне да мисли за веганство.

Но животните за добро или лошо стоят под нас в хранителната пирамида и в продължение на милиони години те са били основна храна за човечеството. Ние сме се оформили като вид, ядяйки големи количества месо и дълго време сме били върховните хищници на земята.

И този физиологичен факт няма как да бъде променен от реклами, инфлуенсъри или платени изследователи.