Всичко за яйцата

Цитирания по-долу текст не е наш, а извод от научен преглед на наличните доказателства от налични медицински проучвания публикуван наскоро от индийски научни работници.

Тъй като този документ се припокрива почти напълно с това, в което вярваме го публикуваме във вида в който е написан,  а в края на статията може да намерите линк към източника и цитираната в него литература.

Яйцата, които често се смятат за пълноценна храна, напоследък са разглеждани от медиите като потенциална причина за сърдечно-съдови заболявания. Те обаче не показват същия ентусиазъм към преработените храни с високо съдържание на фруктоза, консумацията на рафинирано олио за готвене, масла от семена и богати на въглехидрати ястия, връзката между тези храни и метаболитните заболявания или потенциалните дългосрочни въздействия върху съпътстващите заболявания на населението, както те основно критикуват яйчните жълтъци като причина за сърдечно-съдови заболявания. Този преглед изследва връзката между яйцата и нивата на липидите, нивата на глюкозата, атеросклерозата и антиоксидантните свойства, както и ги сравнява с контролни яйца без холестерол.

Проведохме прегледа в отговор на тенденцията за изхвърляне на питателните и богати на енергия яйчни жълтъци поради убеждението, разпространявано от медиите, че премахването на яйчните жълтъци от нормалната диета е кардиопротективно, след като медиите започнаха да обвиняват яйчните жълтъци като причина за скок на сърдечните удари.

Медиите обаче пропускат да подчертаят факта, че яйцата са неразделна част от човешката диета от опитомяването на кокошките. От друга страна, неотдавнашните добавки към човешката диета отпреди няколко десетилетия, като богати на фруктоза зърнени закуски, кафе напитки с нива на захар, сравними с тези на бонбони, протеинови добавки за диабетици, които са известни с това, че повишават нивата на кръвната захар, и повишената консумацията на масло от семена, която причинява възпаление, са отговорни за нарастването на сърдечно-съдовите инциденти в последно време.

Социалните медийни платформи често показват визуално привлекателни нездравословни хранителни продукти и сладки напитки като знак за богатство, насърчавайки нездравословна преработена храна и в крайна сметка причинявайки спад в продължителността на живота на индивида и цялостното здраве.

Атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания остават водещата причина за смъртност в света и са отговорни за зашеметяващо висок брой смъртни случаи годишно-  приблизително 19 милиона, всяка година. Здравните работници намират за все по-голямо предизвикателство да се грижат за пациенти с атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване, особено в светлината на промотирането на нездравословни, но по-вкусни преработени храни, продавани на субсидирана цена, от индустрията за преработени храни.

Няколко проучвания през годините показват, че намаляването на рисковите фактори като тютюнопушене, високо кръвно налягане, диабет, хипотиреоидизъм и дислипидемия, заедно със спазването на здравословна диета с ниско съдържание на въглехидрати и умерените упражнения, може да помогне за намаляване на броя на атеросклеротичните ССЗ събития.

Средата, в която живеем, често затруднява пациентите да поддържат целите си за лечение във времето. За това допринасят реклами, като големи отстъпки в нов ресторант за бързо хранене, културата на чести партита и събирания с дълбоко пържена и богата на въглехидрати храна, както и вярата в измамните твърдения за храната, насърчавани от социалните медии.

Стремежът към понижаване на нивата на холестерола на липопротеините с ниска плътност (LDL) под определените прагове представлява крайъгълен камък за намаляване на риска от атеросклеротични ССЗ. Въпреки връзката между понижените нива на LDL холестерол и намалените нива на атеросклеротични ССЗ, значителна част от пациентите не успяват да постигнат тези цели дори с максимални дози статини и други лекарства за хиполипидемия.

Това се дължи на основите на двата подтипа на LDL: голямата плаваща форма и малката плътна форма. Диетите с наситени мазнини произвеждат голяма плаваща форма на LDL, която може да се контролира от статини и не е свързана със сърдечно-съдови събития. Индивиди с абдоминално затлъстяване, тези, които често консумират храни, богати на въглехидрати, и тези на орални контрацептивни хапчета проявяват повишени нива на по-малкия плътен подтип LDL в кръвта си, които статините не успяват да намалят ефективно и също така увеличават сърдечно-съдовия риск поради атеросклероза.

През последните години медиите спекулират с идеята, че яйцата, считани за пълноценна храна от векове, могат да причинят миокарден инфаркт. Като решение се предлага изхвърлянето на яйчния жълтък и ядене само на белтъка като решение за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това, няколко проучвания показаха неубедителни резултати при сърдечни проблеми. Проучванията доказват, че заместителите без яйца не са намалили риска от ССЗ в сравнение с цели яйца.

Затова проведохме този преглед, за да проучим дали твърденията на медиите относно консумацията на яйца и сърдечно-съдовото здраве са верни или не. Освен това, това проучване изследва как пациентите с метаболитни нарушения се подобряват, докато ядат предимно яйчна диета с ограничение на въглехидратите.

Относно хранителната стойност на яйцата

Както яйчният жълтък, така и яйчният белтък са неделима част от яйцето, като яйчният жълтък представлява приблизително 33%. В тази част 50% е вода, а останалата част се състои от полезни мазнини, протеини, витамини и минерали.

Едно голямо твърдо сварено яйце осигурява около 78 калории, 6,29 грама протеин, 5,3 грама мазнини и 0,56 грама въглехидрати, което допринася за кремаво жълтия до оранжев оттенък на яйчните жълтъци.

Липидите в яйчните жълтъци обхващат смес от здравословни ненаситени мастни киселини, включително триглицериди, фосфолипиди, холестерол, липопротеини с висока плътност (HDL), липопротеини с ниска плътност (LDL) и липопротеини с много ниска плътност (VLDL). LDL съставлява две трети от общия яйчен жълтък и е отговорен за неговите емулгиращи свойства, докато протеините осигуряват незаменими аминокиселини.

Въпреки малкия си размер, яйчните жълтъци служат като важен източник на основни витамини като A, B2, B6, B12, биотин, фолиева киселина, D, E и K, заедно с минерали като калций, цинк, желязо, калий, магнезий , йод, флуорид, селен и фосфор.

Тези витамини и минерали играят решаваща роля в поддържането на зрението, като допринасят за растежа на костите и мускулите, насърчават благосъстоянието и укрепват имунитета. Освен това те съдържат антиоксиданти като лутеин и зеаксантин, които поддържат здравето на очите, и фосфолипиди, известни със своите противовъзпалителни свойства.

Ratliff и др. провеждат тримесечно проучване върху пациенти с метаболитен синдром и установяват, че консумацията на три яйца на ден намалява тумор некротизиращия фактор и нивата на С-реактивен протеин (CRP) в сравнение с плацебо групата, демонстрирайки противовъзпалителните ефекти на яйцата.

Фосвитинът е пептид, получен от яйца, а аминокиселините като триптофан и тирозин, открити в яйчния жълтък, имат мощни антиоксидантни свойства. Освен това, проучванията демонстрират защитните характеристики на фосвитина срещу увреждане на ДНК, както и неговите цитотоксични свойства срещу човешки ракови клетъчни линии като AGS (стомаха), MCF-7 (гърдата), HeLa (шийката на матката) и HepG2 (черен дроб).

Освен това livetin и IgY, открити в яйчния жълтък, проявяват имуномодулираща и противоракова активност. IgY се свързва плътно с протеина DR5, който активира апоптотичния ефект на TNF-свързания индуциращ апоптоза лиганд в раковите клетки. Това води до апоптоза на MCF-7 клетки.

Изследване на връзката: яйца и сърдечно-съдово здраве:

Изследователите широко разпознават високите нива на LDL като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Изследователите от Framingham Heart Study бяха първите, които установиха връзката между високите нива на холестерол и рисковете от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). В резултат на това те установиха, че поддържането на здравословни нива на холестерол в кръвта е от решаващо значение за здраво сърце. Въпреки това, това проучване не открива никаква връзка между консумацията на храна, съдържаща холестерол, и повишените нива на холестерол. Освен това повишаването на нивата на общия холестерол може да не покаже точно риска от атеросклероза, тъй като профилът на холестерола включва също липопротеин с висока плътност (HDL), който предпазва от атеросклероза. Проучването на Framingham не показва никакви връзки между холестерола в кръвта и няколко здравни резултата, включително смъртност от всякаква причина, коронарна артериална болест и миокарден инфаркт.

Hozawa и др. предостави оценки за въздействието на повишаването на хранителния холестерол върху нивата на LDL, HDL и общия холестерол. Констатациите показват, че за всеки 100 mg увеличение на хранителния холестерол има съответно увеличение на кръвните нива на общия холестерол с 2,2 до 2,5 mg/dl, LDL с 1,9 mg/dl и HDL с 0,4 mg/dl. Последвалите проучвания показват отрицателна корелация между приема на холестерол и състава на липидите в кръвния поток. Индивидуалните различия в обработката на хранителните мазнини от тялото в рамките на населението могат да обяснят тази връзка.

Реакция след консумация на диетичен холестерол:

След консумацията на диетичен холестерол са идентифицирани два различни отговора: нормални/хипо-респондери и хипер-респондери.

Приблизително 75% от населението показва умерени до минимални промени в нивата на плазмения холестерол при консумация на хранителен холестерол и се категоризира като нормално реагиращи или хипореспонденти. Това явление може да бъде причинено от усвояването в червата само на част от хранителния холестерол или намаляване на синтеза на ендогенен холестерол поради повишения хранителен прием на холестерол. Трябва да се отбележи, че се наблюдават минимални промени при индивиди, които консумират богата на холестерол диета, тъй като съотношенията на LDL и HDL остават балансирани с увеличаването на хранителния холестерол, пропорционално повишавайки нивата на HDL. Обратно, индивиди, които изпитват повишени нива на HDL и LDL след повишен хранителен прием на холестерол, се класифицират като хиперреагиращи.

Мета-анализи, проведени върху проспективни кохортни проучвания, не са установили убедително пряка връзка между коронарната артериална болест (CAD) и консумацията на яйчен жълтък. Последните наблюдения показват, че статистическата значимост на данните за диетите може да се промени в зависимост от статистическите методи, използвани за анализ. Това може да промени резултатите от проучванията, които използват тези методи. Призоваваме изследователите внимателно да интерпретират резултатите и да изберат безпристрастни статистически методологии за точна оценка на връзките диета-болест.

Мутунги и др. наблюдават значително повишаване на нивата на HDL при индивиди, които консумират яйца заедно с умерено ограничаване на въглехидратите. Има потенциал за по-нататъшно изследване на ефектите от консумацията на яйца сред индивиди с нормален прием на въглехидрати, особено след като диетите с ниско съдържание на въглехидрати са свързани с намалени нива на триглицериди в кръвния поток. Мощни антиоксиданти като лутеин и зеаксантин, за които е известно, че предпазват от липидно окисление и предотвратяват атеросклероза, могат да обяснят очевидната липса на доказателства, предполагащи вреда от консумацията на яйчен жълтък. В допълнение, концепцията за „нормално реагиращи“, съставляващи приблизително 75% от населението, които са способни да поддържат постоянни нива на липидите, изисква по-нататъшно проучване.

Географските местоположения, етносите и диетичните практики, включително веганството, влияят върху вариациите в консумацията на яйца. Това доведе до изследване на консумацията на яйца сред мексиканското население, където яйцата играят важна роля в диетата им. Трябва да се отбележи, че мексиканците имат високо разпространение на дислипидемия и са изложени на повишен риск от сърдечно-съдови инциденти. Изследване, включващо мексикански деца, консумиращи две яйца на ден в продължение на 30 дни, разкрива по-висок дял от големи, по-малко атерогенни LDL частици в сравнение с тези, които консумират заместител на яйца без холестерол. Широко разпространената наличност и достъпност на газирани безалкохолни напитки, като Мексико е вторият по големина световен потребител, може да влоши разпространението на дислипидемията в страната.

Изследователите проведоха подобни разследвания с различни демографски групи. Например, проучване, включващо студенти, които консумират две яйца пет пъти седмично в продължение на 14 седмици, не показва промяна в съотношението LDL/HDL. По същия начин, проучвания върху жени в постменопауза и възрастни на възраст от 40 до 65 години, които консумират едно или три яйца дневно, не показват значително въздействие върху липидните профили, оспорвайки идеята, че яйчните жълтъци по своята същност са нездравословни.

Всъщност доказателствата сочат, че консумацията на яйца може дори да предложи ползи, особено когато се комбинира с редовни упражнения. Пациенти, занимаващи се с упражнения три пъти седмично, докато консумират две яйца дневно в продължение на 12 седмици, са имали понижени нива на триглицериди в сравнение с контролите.

Загрижеността за яйчните жълтъци, допринасящи за атеросклерозата, беше хипотеза поради тяхното богато съдържание на холин. Проучвания върху животни и хора свързват приема на холин в храната със сърдечно-съдови заболявания. Това е така, защото бактериите в червата превръщат холина в триметиламин N-оксид (TMAO). Изследователите допълнително изследват това откритие чрез измерване на серумните нива на TMAO след консумация на цели яйца, яйчен белтък или добавки с холин битартрат. Констатациите показват, че яденето на две до три яйца на ден не променя значително изходните нива на TMAO, но приемането на добавки повишава нивата на TMAO. По подобен начин, проучвания върху жени в постменопауза с наднормено тегло, които консумират две яйца дневно в продължение на четири седмици, не показват ефект върху концентрациите на TMAO, което предполага, че базираният на яйца холин не насърчава атеросклерозата.

Изследване, проведено върху затлъстели индивиди след диета с ниско съдържание на мазнини и енергиен дефицит (1000 kcal), разкрива, че закуска, състояща се от две яйца, не показва забележима разлика в нивата на серумните липиди в сравнение със закуска на базата на гевреци. Въпреки това, значително намаляване на затлъстяването се наблюдава при тези, които консумират закуска на основата на яйца, за разлика от варианта на базата на гевреци, което показва, че заместването на яйца в закуската заедно с редовния хранителен прием допринася за намаляване на затлъстяването. По подобен начин, 12-седмично проучване, включващо три яйца на ден в рамките на диета с умерено ограничение на въглехидратите, демонстрира повишаване на нивата на HDL, без да засяга плазмения холестерол. Обратно, отделно изследване, включващо консумацията на четири яйца дневно, показва пропорционално увеличение на HDL и LDL.

Следователно, настоящите изследвания не успяват да намесят яйцата като единствения причинител на сърдечни заболявания. Освен това, изследване, включващо хора със захарен диабет тип 2, показва, че яденето на едно яйце всеки ден в продължение на пет седмици понижава нивата на възпалителни медиатори като TNF-алфа и CRP в сравнение със закуска с овесена каша.

HDL служи като биомаркер за оценка на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). По-ниските нива на HDL са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. От друга страна, наличието на повече HDL частици улеснява пенестите клетки на макрофагите да отстраняват липидите, което предотврятява атеросклерозата в сърдечните съдове.

Изследователите Andersen et al. установиха, че храненето на RAW 264.7 макрофаги от хора с метаболитен синдром с три яйца на ден в продължение на 12 седмици повишава капацитета им да приемат холестерол до 12-та седмица в сравнение с контролите, хранени с храни без холестерол. Това се дължи на повишено ниво на ензим, наречен нива на лецитин холестерол ацилтрансфераза, което подобрява способността за приемане на холестерол. Това проучване установи също, че яденето на цели яйца с липополизахарид защитава срещу възпалителни цитокини в мононуклеарните клетки по-добре от серум от заместители на яйца без холестерол.

Антиоксидантите като лутеин и зеаксантин значително повишават серумните нива след поглъщане на яйца, осигурявайки защита срещу възпаление, окисляване и атеросклероза. Въпреки че точните механизми, които стоят в основата на кардиопротективните ефекти на яйцата, остават неясни, като цяло се счита за безопасно да се консумират яйца, без да се увеличава рискът от ССЗ както при здрави индивиди, така и при тези със съществуващи заболявания.

Проучванията, изследващи връзката между приема на яйца и метаболизма на глюкозата, са дали смесени резултати. В експерименти, проведени върху плъхове албиноси Wistar, храненето с холестерол от яйчен жълтък води до хипергликемия в сравнение с контролната диета. По подобен начин проучванията на Zutphen и Djousse демонстрират положителна корелация между консумацията на яйца и нивата на глюкоза на гладно.

Въпреки това, проспективно проучване, включващо 4000 участници през периода 1989-2007 г., не установи връзка между консумацията на яйца и диабет тип 2. Освен това, изследванията на Pearce et al. не наблюдават нарушени глюкозни механизми, когато участниците консумират три яйца дневно при ограничение на въглехидратите в продължение на 12 седмици. Ефектите от консумацията на яйца върху метаболизма на глюкозата при диети, състоящи се предимно от въглехидрати и такива с ограничен прием на въглехидрати, изискват допълнителни изследвания, включващи както хора, така и животни.

Проучванията също изследват връзката между риска от инсулт и консумацията на яйца, като се има предвид, че инсултите са четвъртата най-често срещана причина за сърдечни заболявания и често се появяват при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Изследване на Scrafford et al., анализиращо данни от Националното проучване за изследване на здравето и храненето (NHANES III), не установи връзка между консумацията на шест яйца на седмица и инсулт. По подобен начин, проспективен мета-анализ от Rong et al. заключава, че консумацията на едно яйце на ден не повишава риска от инсулт.

Противоречиви изследвания

Все още има разногласия относно връзката между яденето на яйчни жълтъци и риска от сърдечни заболявания поради сложното взаимодействие на много фактори, като диетични навици, нива на стрес, как хората реагират на хранителния холестерол (например хиперреагиращи срещу нормалнореагиращи), и параметрите на изследването. Фактор, допринасящ за тази несигурност, биха могли да бъдат опасностите, свързани с безсмисленото емоционално хранене, опасение, което е толкова важно, че дори GlaxoSmithKline, фармацевтичен гигант, възнамерява да произведе документален филм, подчертаващ опасностите. Освен това, несъответствията могат да възникнат и от подозрения за конспирация, при която мощни хранително-вкусови и фармацевтични индустрии, провеждайки проучвания, манипулират резултатите, за да подкопаят предполагаемите ползи от консумацията на яйца.

Благодарение на големите усилия на медицинските асоциации, осведомеността за опасностите от преработените храни е нараснала значително. Следователно, хранително-вкусовата промишленост често използва фини тактики за популяризиране на статии за естествени храни, подчертавайки техните недостатъци, за да насърчи усещането, че всички храни притежават присъщи недостатъци и случайната консумация на преработени храни е приемлива. Освен това средата в хранително-вкусовата промишленост, характеризираща се с примамливи реклами, предлагащи допълнително сирене, повишена пикантност и намалени цени в сравнение с пазарните цени, допълнително изостря проблема. Тези маркетингови стратегии проникват в различни платформи, включително търговски центрове, магазини и медии, като в крайна сметка служат не само за увеличаване на печалбите за хранително-вкусовата промишленост, но и за култивиране на бъдеща клиентела за фармацевтичната индустрия.

Методологичните различия, разнообразието на населението и объркващи променливи усложняват тълкуването на резултатите от проучването относно консумацията на яйчен жълтък и сърдечно-съдовия риск. Например, проучване от Япония установи, че ежедневният прием на яйца корелира с 30% по-нисък риск от обща смъртност от инсулт в сравнение с рядката консумация на яйца. Въпреки това, ограничения, като малък размер на извадката и недостатъчен брой случаи сред подвидовете инсулт, подкопават надеждността на тези констатации. Освен това, мета-анализ на Alexander et al. през 2016 г. не откриват значими връзки между сърдечно-съдови заболявания и инсулт в седем проспективни проучвания. За разлика от това, проучване на Qin et al. с участието на 500 хиляди китайци разкрива силна връзка между сърдечно-съдовите заболявания и консумацията на яйчен жълтък. Картър и др. подчертават специфични за населението фактори като причина за несъответствието между тези констатации.

Освен това, оценката на изолираните ефекти на яйчните жълтъци върху сърдечно-съдовото здраве е усложнена от диетичните модели и индивидуалните вариации в метаболизма на холестерола и генетичните предразположения. Разрешаването на противоречията около консумацията на яйчен жълтък е предизвикателство поради многофакторния характер на сърдечно-съдовия риск, сложността на хранителния прием и метаболитните реакции. Освен това наличието на рафинирани въглехидрати и масла от семена в ежедневните диети възпрепятства потенциалните ползи за здравето от яйцата, като рафинираните масла увеличават съотношението омега-6/омега-3 и насърчават възпалението.

През последните десетилетия се появи концепцията за „чийт дейс“, насърчавайки нездравословни, богати на фруктоза преработени храни, които могат да нарушат постоянната здравословна диета. Тези храни допринасят за повишени нива на пикочна киселина и инхибират производството на азотен оксид, засягайки съдовото здраве. Освен това хората често пренебрегват ролята на фруктозата за насърчаване на неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD).

Маркетинговите стратегии на хранително-вкусовата промишленост изострят тези проблеми, насърчавайки протеинови прахове и блокчета, които могат да влошат контрола на кръвната захар и да допринесат за затлъстяването. По същия начин напитките от кафе, пълни със захар, имайки същия ефект като ядене на бонбони, дорпинасят за пристрастяването към захарта и затлъстяването. Зърнените закуски, продавани на деца, често съдържат високи нива на фруктоза и рафинирани масла, което допринася за бъдещи здравословни проблеми. Популяризирането на преработените храни като „интелигентен избор“ поддържа погрешни схващания относно тяхната здравословност.

Въпреки тези предизвикателства, хранителната стойност на яйцата е получила ограничена реклама, засенчвайки ползите от тях. Подсилването на ползите за здравето от яйцата е от съществено значение за насърчаване на балансирана диета и борба със затлъстяването, като се има предвид тяхната висока хранителна стойност.

Бъдещи насоки

Бъдещите изследвания трябва да дадат приоритет на изследването на капацитета за абсорбция на холестерол, особено влиянието на полиморфизма на гена ABCG5. По-специално, C/C генотипът е свързан с повишени нива на LDL и холестерол в плазмата в сравнение с C/G и G/G генотипове.

Разширявайки това, има належаща нужда от проучвания за изясняване на метаболитните процеси, включени в храносмилането на мазнините и толерантността на тялото към мазни храни при различни условия. Освен това, противовъзпалителните съединения като фосвитин, лутеин и зеаксантин трябва да бъдат допълнително проучени, за да се определи тяхната дългосрочна ефикасност.

Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се определи оптималното количество консумация на яйца на сесия за подобряване на здравните резултати, като се вземат предвид фактори като редовна диета спрямо диета с дефицит на въглехидрати. Задълбочаването във връзката между яйчния жълтък и метаболизма на глюкозата е от съществено значение, за да се определи дали преобладаващият отговор към консумацията на яйца сред пациентите със захарен диабет тип 2 е защитен или незначителен.

И накрая, широкомащабните изследователски проекти трябва да изследват различни ситуации, като разликите в броя на изядените яйца, разликите в това как хората реагират на яденето на яйца, когато следват различни модели на хранене, и как диетичните липиди влияят на приема на яйца. Разглеждането на тези аспекти, особено при пациенти с известни съпътстващи заболявания, е от решаващо значение за овладяване на ползите за здравето, извлечени от природата, за стабилна сърдечно-съдова система.

Източник: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC11161868/