Протоколите за периодично или продължително гладуване  придобиват все по-голяма популярност, особено след като през 2016-та година проф. Осуми получи Нобеловата награда за медицина за откриването и изясняването на механизмите за автофагия. В своите изследвания той разкри и описа фундаменталния процес на разграждане и рециклиране на клетките.

Защо автофагията е важна?

Клетките в нашето тяло са подложени на непрекъснати увреждания в резултат на процесите в него – преобразуване на енергия, храносмилане и работа на имунната система. Това се случва във всеки организъм и е важна част от клетъчния жизнен цикъл, който позволява редовното генериране на нови, млади клетки, които могат да функционират оптимално в тялото ни.

Въпреки това, с течение на възрастта, стреса, повишеното излагане на нездравословни храни и химикали, клетките ни биват увреждани от свободните радикали, което от своя страна води до нарушена скорост на регенерация. В резултат на това тялото се нуждае от някакъв начин да се отърве от тези увредени клетки. Тук на помощ идва автофагията. При нея тялото използва естествени механизми, за да изчисти повредените и недобре работещи клетки, които се задържат в тъканите и органите. Ако те не бъдат отстранени, могат да предизвикат възпаление в организма и да попречат на тялото ефективно да изпълнява нормални задачи, което да доведе до развитието на заболявания.

Какви са ползите от автофагията?

Въпреки че тялото може да направи това почистване самостоятелно и автофагията е активна във всички клетки, има много ползи за насърчаване на редовната автофагия:

Регулира клетъчните митохондрии, което подобрява производството на енергия в организма
Защитава нервната и имунната система.
Предпазва от метаболитен стрес.
Насърчава растежа на нови клетки, особено тези в мозъка и сърдечната тъкан, като засилва когнитивната функция и предпазва от сърдечни заболявания
Помага за подобряване на храносмилателната функция чрез възстановяване на червата
Помага за защита на нашите гени, като поддържа целостта и стабилността на нашата ДНК
Установевни са връзки между дефектите на аутофагията и туморните заболявания, осигуряващи все по-голяма подкрепа на концепцията, че автофагията е път по който раковите заболявания могат да бъдат подтиснати

Как да стимулираме автофагията?

Един чудесен начин за насърчаване на аутофагията е периодично гладуване. При него клетката се отървава от излишни или повредени органели, неправилно сгънати протеини и нахлуващи микроорганизми.

Изследванията показват, че 16-часово гладуване в съчетание с дни с умерено съдържание на протеин (кето хранене) може да бъде чудесен автофагичен спусък. При кето хранене и гладуване нивата на глюкоза в организма са ниски, и следователно, такъв е и инсулинът. Пониженият инсулин задейства повишен глюкагон, естествено произведен в организма хормон, който може да помогне за стабилизиране на нивата на кръвната захар. Наличието на този хормон сигнализира за необходимостта от автофагия.

Връзката с протеина и допълнителните предимства на умерения прием на протеин при кето хранене е, че понижените протеинови нива също насърчават отделянето на глюкагон, тъй като няма нито глюкоза, нито протеин, който тялото да използва за енергия. В резултат нивата на глюкагон се увеличават и така се увеличава автофагията в клетките. Освен това, без прием на протеин, тялото ще прибегне до рециклиране на протеина, който има, за да извлече използваеми аминокиселини за бъдещо образуване на протеини. Този процес на рециклиране също е критичен компонент на автофагията.

Къде е ролята на МСТ маслата в автофагията и периодичното гладуване?

Един въпрос, който ни накара да се замислим и да потърсим повече информация – дали МСТ маслото прекъсва фаста и как то влияе на автофагията. Интересен въпрос. Защото на практика фаста бива прекъснат с приемането на калории. Но пък от друга страна МСТ маслата имат свойството да повишават количеството кетони, а увеличените кетони ускоряват автофагията.

Както повечето от нас знаят, кетогенното хранене се използва за лечение и облекчаване на симптомите на епилепсия, основно при деца. Самото кето хранене до голяма степен имитира състоянието на кетоза, което се постига при гладуване като по този начин се влияе положително върху епилептичните пристъпи без гладуване. Положителния ефект на МСТ маслата в случая се дължи на факта, че те не изискват жлъчни соли и директно се абсорбират от порталната вена. Резултата е повишено производство на кетони без тялото да регистрира приема на МСТ като пълноценно хранене и навлизане в по-дълбока кетоза.

Друго сериозно качество на МСТ маслата са, че те ускоряват окисляването на мазнините и разхода им за енергия. Това води до по-висок енергоразход. В по-малки количества МСТ маслата намаляват секрецията на инсулин, а в по-високи я увеличават. Което всъщност е нещо добро. Наличието на отделен инсулин, без повишена кръвна захар стимулира действието на щитовидната жлеза, като ускорява метаболизма и намалява мускулния катаболизъм, като по този начин запазва мускулната маса при гладуване. Фастинга, когато не сме в състояние на хранителна кетоза е значително по-катаболен от този при който имаме високо съдържание на кетони в кръвта. Има проучвания, които сочат, че ВНВ (beta hydroxybutyrate) намалява индуцираната от възпалителните процеси мускулна атрофия със 70%, като постига по-добри антикатаболни ефекти от инсулина. В комбинация с Омега 3 масла, този ефект е още по-силен.

Или казано накратко – МСТ маслата имат калории и на теория прекъсват фаста. Изгарянето на телесните ни мазнини за енергия спира до момента в който енергията от МСТ се изразходи. Начина по който се усвояват обаче е уникален и физиологически няма общо с този на останалите макронутриенти. Храносмилането не се задейства и автофагията се ускорява поради повишеното количество на кетонните тела. Същевременно минимизираме разграждането на мускулната тъкан. В момента в който енергията от изпитата доза МСТ бъде изразходена (средно между час и два в зависимост от базовия енергоразход и физическата активност) горенето на собствените мазнини е ускорено в резултат на по-дълбоката кетоза.

Друго едно предимство на по-дълбокото състояние на кетоза в което ще сме при фастинг с прием на МСТ е, че по този начин се насърчава липофагията или автофагията на мазнините. Липидните капки, триглицеридите и холестерола в лизозома се разграждат и енергията се използва за митохондриалното бета-окисление, което от своя страна е главен източник на енергия за скелетната мускулатура. Подобрената липофагия има значителен ефект в преодоляване на наднорменото тегло и неалкохолната чернодробна стеатоза (омазнен черен дроб).

И отново да обобщим:

Липофагията и CMA (хаперон-медиираната автофагия), които получаваме при фаст с прием на МСТ масла ще накарат тялото ви да разгради основно мастните киселини и протеините, които се считат за увредени. Този процес на автофагия предпазва от загуба на мускулна маса или саркопения (повече за саркопенията прочетете тук). Фастването извън кетоза води до по-засилени катаболни процеси (изгаряне на активна мускулна маса). МСТ маслото ще прекрати за кратко изгарянето на собствените мазнини, но няма да попречи на автофагията и дори ще ни постави в позиция на по-дълбок фаст поради увеличаването на кетонните тела в кръвта. Така в един фаст с МСТ получаваме всички позитиви без страничните ефекти като глад или загуба на мускулна маса.

Препоръчани продукти: